|
 Асеновград е старинен български град с прочута средновековна крепост, с драматично минало и с неповторима красота. Разположен в полите на китните Родопи, той е "чудесен кът", където "природата е изсипала всичката си благодат". Горите го обгръщат, но и зеленото море на равнината лежи до него.Тук се кръстосват прохладата на "вечерника", която идва от планината, с горещината на полето, мирисът на акации и люляк с аромата на череши, ябълки и грозде. По бреговете на Асеница минава главния презродопски път към Беломорска Тракия, който определя съдбата на града. Със своеобразието на местоположението е свързано и старото име - СТАНИМАКА, което се споменава за първи път като "село" в Устава на Бачковския манастир през 1083 година.
През XV в. Константин Костенечки превежда "Стенимахос" в "теснобранство" - теснина, която лесно се отбранява. Археологическите паметници хвърлят светлина върху ранната история на града. Първите обитатели са от VII хилядолетие пр.н.е. Владетелите и заселниците се сменят. Тук живеят многобройни тракийски племена, а по-късно оставят следи и римляни, и византийци, и латинци... Градът е свидетел на епични борби, на величие и падение. Под острите му чуки и зелени бърда отеква вражи тропот на копита, звън на мечове и щитове, екот на битки. С вдъхновение летописците пишат за града и особено за "много укрепената и прочута крепост" до него, строена през IX век. Тази крепост, наречена по-късно Асенова, е гордост и символ на българщината, затова образът й е вплетен в герба на града. Наблизо до Асеновград е и Бачковския манастир - важно духовно и книжовно средище, където оставят следи книжовници и иконописци, с чието изкуство се гордеем. От началото на османското робство летописците премълчават много събития. Едва след век се споменава, че селището съществува въпреки жестокостите и пожарите. По-късно - през 1706 г., френският лекар и пътешественик Пол Люкас подчертава: "Станимака е значителен градец, населен само с християни", с "двайсет черкви". Негова гордост е лозарството и винарството. Страшни и кървави са кърджалийските нападения, които съсипват града и унищожават предишния му блясък и красота. Но из пожарищата той пак се съвзема, за да бъде след един век "най-красивата от всички паланки и села в Пловдивската епархия". Разраства се, укрепва. Раждат се талантливи българи - творци, които могат да зидат красиви къщи и черкви, да издълбават с длето иконостаси и тавани и в тях да вплитат своите мечти за свобода. Символът на резбарите от Дебърско - двата лъва на иконостаса в черквата "Света Богородица - Дълбоката", разкрива събуждането на българите и стремежа им да разкъсат робските окови. Видни родолюбци начело с Бако Динчо (Константин Кузмов) започват с българско самочувствие и гордост борба срещу османското и фанариотското иго. И когато многобройните камбани запяват, мелодията им не е молитвена, а тревожна и зовяща, защото черквите и четирите манастира около Асеновград стават арена на страшната битка за език и народност. Този революционен дух и родолюбие е разпалил много по-рано първия български възрожденец Паисий Хилендарски, идвал и умрял тук през 1773 г. в лозарската махала Амбелино. Огнената страст на Паисий и организаторския талант на Васил Левски, който посещава близките манастири, довежда до създаването на революционен комитет, оглавяван от Отон Иванов. По-късно будният българин подарява на делото личната си библиотека и става учредител на читалище "Родолюбие". Асеновград отдъхва от пожари и опустошения, когато на 18.I.1878 г. идват с победен щурм руските войски начело с ген. В. Д. Дандевил. Но несправедливият Берлински договор пренебрегва народната жажда за свобода и национално обединение. В Източна Румелия се създава движение за обединение на България. Начело на тайния комитет в Асеновград застава Никола Кръстев. Формираната чета от над две хиляди бойци от града и околните села, предвождана от поп Ангел Чолаков, е посрещната тържествено от Захарий Стоянов в Пловдив и участва в провъзгласяването на Съединението през 1885 г. По това време градът е малък земеделски център с развито винарство, бубарство и занаятчийство. Появяват се и първите фабрики за коприна, за слънчоглед, за спирт, за тютюн. Старата еснафска кройка на града започва да се пропуква под напора на капиталистическото развитие и оформилите се нови антагонистични сили. Създават се условия за разпрастранение на социоалистическите идеи. Имената на цяла плеяда герои срещаме като имена на улици, училища, квартали, предприятия. Това е част от гордостта, от паметта на града. Днес Асеновград е топло гнездо в подножието на планината. Нов е градът и неговите хора. Нескрита е гордостта им от златните медали на Винзавода, от славата на олипийските, световните и европейски титли на тежкоатлетите, от възпитаниците на школата по кану - каяк. Утвърдиха се хранително - вкусовата, химическата и машиностроителната промишленост. С пълноценния си живот, със своята древна и съвременна култура, с продукцията на много предприятия името на Асеновград се свързва с държави и континенти по света като нов, модерен промишлено - аграрен център. С поглед в бъдното, той е все така нежно обгърнат от прегръдката на Родопите одната красота на старината и своята нова слава.
|
